Сондата „Хера“ на ЕКА достига астероида Диморфос през ноември 2026 г.

„Хера“ е мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА), посветена на планетарната защита – опитите човечеството да се подготви за евентуален сблъсък на астероид със Земята. Апаратът е изстрелян на 7 октомври 2024 г. и пътува към двойната астероидна система Дидим ^[1]. Изстрелването е извършено с ракета Falcon 9 на SpaceX от базата Кейп Канаверал във Флорида ^[2]. Заради доброто представяне на апарата ЕКА е преизчислила траекторията така, че пристигането да стане през ноември 2026 г. – месец по-рано от първоначалния план ^[3].

Какво е Диморфос

Дидим е основното тяло в системата – астероид с диаметър 780 метра, около който обикаля луната Диморфос с размер 151 метра, приблизително колкото Хеопсовата пирамида ^[1]. „Двойна система“ означава именно това: по-малко тяло, обикалящо около по-голямо.

Какво се случи там през 2022 г.

На 26 септември 2022 г. сондата DART (Double Asteroid Redirection Test) на НАСА се сблъска умишлено с Диморфос, което го направи първото тяло в Слънчевата система с измеримо променена от човека орбита ^[1][4]. Апаратът е бил с размер на вендинг машина и маса около половин тон, а скоростта при удара – 6,1 км/с ^[2]. Ударът изхвърли облак от отломки, който се проточи на над 10 000 км и се задържа месеци, както и 37 камъка с размер около метър ^[2].

Изследване на НАСА, публикувано в The Planetary Science Journal, установява, че обиколката на Диморфос около Дидим се е скъсила с 33 минути и 15 секунди – от 11 часа и 55 минути на 11 часа, 22 минути и 3 секунди, с точност до 1,5 секунди ^[5][2]. Според същото изследване формата на тялото се е променила от сплескана топка към издължено тяло ^[5].

Какво остава неясно

ЕКА посочва, че въпреки успеха на DART ключови въпроси остават отворени: колко материал е изхвърлен при удара (така нареченият „бета фактор“, който показва колко допълнителен тласък дава изхвърленото вещество), каква е точната маса и вътрешна структура на астероида и дали ударът е оставил обособен кратер, или е преоформил Диморфос изцяло ^[2]. Дори сегашните измервания на променената орбита носят остатъчна неопределеност от 10% ^[2].

Какво ще прави „Хера“ на място

Основната задача на мисията е „оглед на местопроизшествието“ отблизо – измерване на масата, състава и формата на кратера, за да се превърне еднократният опит в добре разбран и повторяем метод за планетарна защита ^[1]. Апаратът носи общо 12 инструмента, включително камера, топлинен инфрачервен уред TIRI, предоставен от японската агенция JAXA, и радионаучен експеримент чрез антената си ^[2].

„Хера“ ще пусне и два малки спътника от типа CubeSat – Juventas и Milani, които ще летят по-близо до астероидите от основния апарат ^[2]. Juventas носи най-малкия радар, изпращан в космоса, който трябва да „погледне“ до 100 метра навътре в Диморфос с разделителна способност 15 метра, както и гравиметър за измерване на гравитацията след кацане ^[2]. Двата спътника се планира да завършат работата си с неуправлявано меко кацане върху Диморфос – първо в историята за такъв малък обект ^[2].

За да работи в тази среда, сондата използва автономна навигационна система, сравнима с тази на самоуправляващите се автомобили, която в принципен план ѝ позволява да се приближи на 200 метра от повърхността и да заснема с резолюция 2 сантиметра ^[2][3]. Следващата голяма стъпка е втора маневра в дълбокия космос през февруари 2026 г. ^[3]. В деня на пристигането апаратът ще бъде на около 195 млн. км от Земята ^[2].

Защо това има значение

Според ЕКА повечето околоземни астероиди с размер около километър вече са открити и проследявани, но по-голямата част от телата с размера на Диморфос – до 30 000 на брой – все още не са открити, въпреки че могат да унищожат град ^[2]. Мисията се управлява от Европейския център за космически операции в Дармщат, Германия, чрез три 35-метрови антени за далечния космос в Испания, Аржентина и Австралия ^[2]. Общата цена на мисията е 363 млн. евро по икономически условия от 2022 г. ^[2].