НАСА избра телескопа PRIMA за първа мисия от класа Probe Explorers

На 23 септември 2026 г. НАСА съобщи, че мисията PRIMA (PRobe far-Infrared Mission for Astrophysics) напредва към следващия етап от разработката си. Телескопът е първата мисия от новия клас астрофизични мисии на агенцията, наречен Probe Explorers, в рамките на дългогодишната програма Explorers ^[1][2].

Проектът преминава във Фаза B – етапът, на който се доразвиват предварителният проект и технологиите на мисията. Следва т. нар. преглед за потвърждение, който по технически, програмни и разходни показатели ще определи дали PRIMA е готова да влезе във Фаза C, тоест в изпълнение ^[1]. Ако мисията бъде потвърдена, разходите по проекта са ограничени до 1,2 милиарда долара без изстрелването и други непроектни разходи, а изстрелването е насочено към 2033 г. с планирана петгодишна мисия ^[1][3].

Какво ще наблюдава телескопът

PRIMA разполага с огледало с диаметър около 1,8 метра (5,9 фута) и ще прави дълбоки и чувствителни обзори на небето в далечната инфрачервена светлина. Така мисията запълва празнината между съществуващите инфрачервени обсерватории, като космическия телескоп „Джеймс Уеб“, и радиотелескопите ^[1][4].

Част от излъчваната енергия във Вселената се проявява само в далечния инфрачервен диапазон. Изучавайки я, PRIMA ще работи по въпроси като произхода на планетите извън Слънчевата система, растежа и развитието на галактиките и техните черни дупки през космическата история, както и натрупването на прах и тежки елементи във Вселената с течение на времето ^[5]. Наблюденията на галактики са традиционна тема и за други обсерватории – вж. по-ранната ни публикация Хъбъл засне NGC 4698 – галактика на 55 млн. светлинни години с обърнато ядро.

„Мисията PRIMA е следващият прозорец на човечеството към дълбоката Вселена. Тя ще разкрие скритото през космическото време, за да разберем по-добре формирането на планети, звезди, черни дупки и дори как се е появила водата на Земята“, заяви Никлета Фокс, заместник-администратор на Дирекцията за научни мисии на НАСА ^[1].

Как беше направен изборът

Създаването на класа Probe Explorers беше препоръчано от Десетгодишния доклад на Националните академии на науките, инженерството и медицината от 2020 г. „Pathways to Discovery in Astronomy and Astrophysics for the 2020s“. НАСА избра PRIMA след подробна оценка на концептуалните проучвания по критерии за научна значимост и съответствие с препоръките на доклада, реалистичност на плановете по разходи и график, както и използване на технологии, полезни за бъдещи мащабни мисии ^[1].

Конкуренцията беше между две концепции. На 3 октомври 2024 г. НАСА обяви, че PRIMA и рентгеновата обсерватория AXIS (Advanced X-ray Imaging Satellite) получават по 5 милиона долара за 12-месечни концептуални проучвания преди окончателния избор ^[5]. AXIS, с главен изследовател Christopher Reynolds от University of Maryland, College Park, беше замислена като рентгенова обсерватория с широко зрително поле и висока пространствена разделителна способност, която да изследва зародишите на свръхмасивните черни дупки и звездната обратна връзка ^[5].

Кой участва и какво предстои

Мисията ще се управлява от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Южна Калифорния, с участието на центровете „Годард“ в Мериленд и „Маршал“ в Алабама. Международни партньори са CNES (Франция), ASI (Италия), DLR (Германия), CSA (Канада), KASI (Южна Корея), JAXA (Япония) и Космическата агенция на Обединеното кралство ^[1][2]. Програмата Explorers е най-старата непрекъсната програма на НАСА – от изстрелването на Explorer 1 през 1958 г. досега по нея са реализирани над 100 мисии ^[1]. Следващата стъпка за PRIMA е прегледът за потвърждение, който ще реши дали проектът влиза във фазата на изпълнение ^[1].