Хъбъл засне NGC 4698 – галактика на 55 млн. светлинни години с обърнато ядро

Какво показва изображението

На 18 септември 2026 г. ESA/Хъбъл публикува ново изображение на спиралната галактика NGC 4698 като част от рубриката „Картина на месеца“ ^[1][2]. Галактиката се намира на около 55 милиона светлинни години от нас в съзвездието Дева (Virgo) ^[1][2]. Тя е една от над хиляда галактики в струпването Virgo — най-близкото голямо струпване от галактики, свързани помежду си чрез гравитацията ^[3].

Спиралните ръкави на NGC 4698 се различават от обичайното: те са ясно изразени само във външните части на диска и не се навиват до самия център, а образуват пръстеновидна структура около ядрото ^[3].

Двете „несъгласувани“ части

NGC 4698 е една от малкото известни спирални галактики, чиято централна издутина (балдж) се простира извън диска под прав ъгъл ^[1][4]. На изображението на Хъбъл това удължение се вижда бледо — като сияние от звезди над и под прашния диск ^[1][4].

Освен геометричното отклонение има и разминаване в движението. Звездите и газът в самия център на галактиката се въртят перпендикулярно спрямо въртенето на останалата част от диска ^[1][5]. Дифузното сияние на балджа идва от звезди, по-малки, по-стари и по-хладни от масивните сини звезди в外 външния диск; те обикалят около свръхмасивна черна дупка с маса милиони пъти тази на Слънцето, за която учените намират признаци, че активно нараства, привличайки газ ^[2].

Как астрономите обясняват структурата

Според ESA/Хъбъл причината вероятно е външна за галактиката. Ако NGC 4698 е привлякла газ от външен източник, новопостъпилият материал може да е образувал в центъра диск от газ и звезди, наклонен спрямо останалата част от диска ^[1]. Част от наблюденията подсказват, че галактиката е преживяла малко сливане с друга галактика в миналото — за това свидетелства къса „опашка“ от водород, изтичаща от едната ѝ страна ^[1][6].

Явлението не е новооткрито. Още през 1999 г. Ф. Бертола и колеги от Университета в Падуа документират геометрично и кинематично разделяне от около 90° между балджа и диска на NGC 4698 въз основа на спектроскопски наблюдения с телескопа ESO 3.6 m в Ла Сила от март 1998 г. ^[7]. В същия анализ екипът предлага хипотезата, че дискът се е формирал по-късно чрез натрупване на материя върху триаксиален сфероид, при което ъгловите моменти на балджа и диска остават перпендикулярни — сценарий, близък до обяснението, дадено от ESA/Хъбъл през 2026 г. ^[7].

Какво предстои

Данните за изображението идват от наблюдателна програма №18103 с ръководител Д. Тилкър, посветена на галактики в струпването Virgo ^[1]. Програмата разглежда в детайли сравнително близки галактики — отделни звездни купове и мъглявини — и същевременно проследява как преминаването на една галактика през струпването влияе на нейната еволюция и на способността ѝ да образува нови звезди ^[1]. Изображението е съставено от ултравиолетови и оптични филтри на инструмента WFC3 на Хъбъл и се кредитира на ESA/Hubble & NASA, D. Thilker и екипа MAUVE-HST ^[1].