Комисията по труда одобри на 17 септември нов механизъм за минималната заплата

На 17 септември 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика в Народното събрание одобри на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) за страната ^[1].

Промяната засяга всички работници и служители, чието възнаграждение е обвързано с националния минимум, както и работодателите, които го прилагат. Новият механизъм заменя досегашната автоматична формула, при която МРЗ се определяше като 50% от средната брутна работна заплата за предходен 12-месечен период ^[1][2]. Тази формула беше въведена през 2023 г. и на практика движението на средната заплата определяше автоматично и минималната ^[2]. По думите на министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова с този механизъм „не се отчитат ключови социално-икономически критерии“ ^[1].

Четирите критерия

Според одобрения проект МРЗ ще се определя въз основа на четири критерия: покупателната способност на минималната заплата, като се отчита издръжката на живот; общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на заплатите; и дългосрочните равнища на производителността на труда ^[1]. Издръжката на живот ще се измерва чрез средногодишното изменение на индекса на цените на малката по състав потребителска кошница, а равнището на заплатите — чрез годишното изменение на брутната медианна заплата на наетите на пълно работно време ^[1]. Производителността ще се проследява чрез годишните изменения на брутната добавена стойност на един зает по съпоставими цени за последните 10 години ^[1].

Диапазон вместо фиксирана формула

Минималната заплата за следващата година ще се определя в диапазон с долна и горна граница ^[1]. Долната граница ще бъде размерът на МРЗ за текущата година, а горната ще се изчислява по формула, в която четирите критерия участват с равно тегло ^[1].

Как ще се стига до размера

Процедурата ще протича на два етапа в срок до 15 август на текущата година ^[1]. Първият етап са двустранни преговори между синдикалните и работодателските организации, които трябва да договорят конкретния размер в рамките на диапазона ^[1]. На втория етап Министерският съвет определя МРЗ за следващата година, като взема предвид доклада от преговорите между социалните партньори ^[1].

На всеки три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната заплата спрямо две референтни стойности — 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот ^[1]. Оценката ще се прави от комисия с участието на социалните партньори ^[1].

Нова дефиниция и възможност за по-високи прагове

За пръв път в Кодекса на труда се създава легална дефиниция за минимална работна заплата — най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното ^[1]. Промените предвиждат и възможност чрез колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище да се договарят по-високи размери на минималната заплата от националния минимум ^[1].

Проектът е одобрен на първо четене, което означава, че предстои разглеждане и гласуване на текстовете в окончателна редакция ^[1]. От наличните източници не е установена дата за второто гласуване, нито конкретен размер на минималната заплата по новия механизъм.