ЕК прие EU KIDS Act на 17 септември: забрана за социални мрежи под 13 години

На 17 септември 2026 г. Европейската комисия прие законодателно предложение за регламент за защита на непълнолетните онлайн, наречено EU KIDS Act (EU Keeping Internet Digital Spaces Accountable and Trustworthy) ^[1][2].

Три възрастови нива

Предложението въвежда степенуван по възраст достъп до социалните мрежи. Децата под 13 години не могат да имат профил в социална мрежа; между 13 и 15 години е допустим само „мини профил“, управляван от родител или настойник, с ограничени функции и ограничение от един час на ден; от 15 години непълнолетните могат сами да откриват и управляват профил ^[3][4]. Деца под 13 години ще могат да гледат подходящо за тях видеосъдържание само през профил, управляван от родителя, с изключени персонализирани потоци и търсене и родителски дневен лимит до един час ^[4].

Забрани за „задържащ“ дизайн и за контакт от непознати

За непълнолетни се забраняват конкретни техники на дизайна, които насърчават прекомерна употреба: безкрайно скролване без реални прекъсвания, известия, предназначени да връщат детето в приложението, награди за предавания и публикации пред масова публика, както и механики със „серии“, които наказват детето, ако не се върне ^[3][4]. Забранява се и нежеланият контакт от непознати: до деца не може да се пишат съобщения без предварително одобрение, те не се показват в предложенията за контакти и не могат да бъдат добавяни в групи без съгласие, а профилите им са частни по подразбиране, с блокирано изтегляне на съдържание и изключено предаване на живо [5]^[4].

Системите за препоръки, които се показват на непълнолетни, трябва да бъдат оптимизирани за безопасност, качество и психично здраве, а не за задържане на вниманието: приоритет има съдържанието, което детето само е избрало да следва, персонализацията чрез проследяване е изключена по подразбиране, а външни данни не могат да се използват за изграждане на потока ^[4]. Изкуствените „компаньони“ и чатботовете, достъпни за непълнолетни, трябва да са изключени по подразбиране, не могат да бъдат проектирани така, че да създават емоционална зависимост, и по подразбиране не пренасят предишни разговори на детето; за деца под 13 години достъпът е само чрез инструменти за родителски контрол ^[3][4].

Проверка на възрастта

Онлайн услугите и магазините за приложения ще трябва да проверяват възрастта с инструменти, пазещи личните данни, например приложението на ЕС за проверка на възраст, което не запазва документи за самоличност или биометрични данни ^[3][4]. Самоделното деклариране на възраст чрез поле за дата на раждане повече няма да е достатъчно ^[3][4]. Използва се технология „доказателство с нулево знание“, която съобщава на платформата само дали ползвателят е над или под определена възраст, без да го идентифицира, локализира, проследява или профилира; всяка държава членка трябва да осигури поне един безплатен метод за проверка, включително за хора без цифрова идентичност [9]. В рамките на шест месеца след началото на прилагане платформите трябва да проверят възрастта на съществуващите потребители и да деактивират профилите на тези под 15 години или чиято възраст не може да бъде установена ^[4].

Кой отговаря и какви са санкциите

Предложението обръща тежестта на доказване: доставчиците на много големи онлайн платформи с 45 млн. или повече активни месечни потребители в ЕС ще трябва да представят план за съответствие, проверен от независими одитори, които те сами плащат ^[1][4]. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че предложението прехвърля отговорността върху платформите и дава на родителите инструменти да защитят децата си онлайн ^[1].

Правилата обхващат социални мрежи, платформи за видеообмен, онлайн игри, изкуствени „компаньони“ и чатботове, магазини за приложения и операционни системи, без изключения за малки и микропредприятия; извън обхвата остават нестопански енциклопедии, образователни и научни хранилища и услуги на публични органи ^[2][3]. Магазините за приложения ще трябва да определят възрастов рейтинг на всяко приложение, включително видеоигрите, по публикувана методология [15]. Надзорът се опира на структурите по Законодателния акт за цифровите услуги и Акта за изкуствения интелект, а глобите могат да достигнат 6% от общия световен годишен оборот [13].

Предложението стъпва на работата на специална експертна група, създадена от фон дер Лайен, и следва вълна от национални законопроекти в държави членки, включително Италия, Франция, Норвегия, Гърция, Австрия, Полша и Белгия, които Комисията заявява, че иска да хармонизира [16]. Текстът засега е предложение и предстои да бъде разгледан от Европейския парламент и Съвета на ЕС, които ще договорят окончателния вариант ^[3][4].