Google праща 4 TPU чипа в орбита с прототипен сателит по проекта Suncatcher

На 24 септември 2026 г. Google обяви, че първият орбитален тест на Project Suncatcher ще се състои „следващата седмица“, когато прототипен сателит ще полети като част от совместната мисия Transporter-18 на SpaceX ^[2][3]. Апаратът е разработен заедно с компанията за сателитни изображения Planet и извежда за първи път в орбита четири чипа TPU (Tensor Processing Unit) на Google ^[3][4]. Целта е да се съберат данни в орбита за това как чиповете понасят физическите натоварвания при изстрелването, радиацията и температурните крайности в космоса ^[4].

Самият проект беше обявен на 4 ноември 2025 г. като дългосрочно изследване за мащабиране на машинното обучение в космоса ^[1]. Концепцията предвижда взаимосвързана мрежа от захранвани от слънцето сателити с TPU чипове, които обменят данни чрез лазерни връзки ^[2]. Според Google в ниска околоземна орбита сателитите имат достъп до почти постоянна слънчева светлина и могат да произвеждат до 8 пъти повече електроенергия от панели на Земята ^[2]. По темата за потреблението на центровете за данни писахме и в IEA: потреблението на ток от центрове за данни е скочило с 17% през 2025 г..

Изстрелване, радиация, охлаждане

Първото препятствие е самото изстрелване. Полетът до ниска орбита продължава около 10 минути, при които апаратът понася силни вибрации и ускорения до 10 пъти земното притегляне, а отделните компоненти като TPU чиповете – до 50–100 пъти ^[2]. Google съобщава, че е провел вибрационни тестове по трите оси, симулиращи честотите при излитане на ракета, и че хардуерът е издържал ^[2].

Второто предизвикателство е радиацията. Google е изпитал чипа Trillium (Cloud TPU v6e) в протонен лъч с енергия 67 MeV в Crocker Nuclear Laboratory на Университета на Калифорния в Дейвис, докато чипът изпълнява реални AI задачи ^[4]. Най-чувствителна се е оказала паметта с висока честотна лента (HBM), при която отклонения се появяват след натрупана доза 2 krad(Si) – близо три пъти повече от очакваната доза при екранировка за петгодишна мисия (750 rad(Si)) ^[4]. До максималната изпитана доза от 15 krad(Si) върху един чип не са регистрирани трайни повреди ^[4][3].

Третото препятствие е отвеждането на топлината: в космическия вакуум няма въздушна конвекция. Google работи по комбинация от термотръби и радиатори, тествана в термовакуумна камера, която възпроизвежда температурните условия и вакуума ^[2].

Лазерни връзки и плътни формации

За да работят много чипове като една система, между сателитите е нужна много висока пропускателна способност. В лабораторни условия Google е постигнал 800 Gbps в всяка посока, или 1,6 Tbps общо, с една двойка трансивъри ^[4]. Това обаче изисква сателитите да летят в плътна формация – на километри или по-малко един от друг ^[4]. Компанията е моделирала орбиталната динамика на клъстер от 81 сателита при средна височина 650 км, при която разстоянието между съседни апарати се променя в границите на около 100–200 метра ^[4].

По оценка на Google цената за изстрелване може да падне под 200 долара за килограм до средата на 30-те години, при което разходите за космически център за данни биха станали приблизително сравними с отчитаните разходи за енергия на равностоен наземен център ^[4].

Следващата планирана стъпка е учебна мисия с Planet: до началото на 2027 г. трябва да бъдат изстреляни два прототипни сателита, които да изпитат в орбита високоскоростните лазерни връзки помежду си ^[1][2]. За проекта пред медиите говори Travis Beals, старши директор „Парадигми на интелигентността“ в Google ^[2].